Останало ми е навик от години като видя самолет в небето, да си помисля за теб и твоето вечно странстване. Сега тези две следи над мен във вечерното небе ми напомнят от кога не съм летяла, сърбят ме пръстите да започна да гледам билети. Усещам вълнението от това как на всяко летище се оглеждам за теб и мисля, че ако в света имаше сила, която да ни накара да се озовем в една и съща точка, знам, че ти щеше да си я овладял перфектно. Само за да успееш да ме избягваш.