Осем лета Ти.
Броя ги без да искам, сърцето бележи чертички по рамката на живота ми все по-високо. И аз ги следвам. Крилете ми са вече силни.
После си припомням колко повече пъти х 8 са раните, които ми остави.
И заспивам, усмирена, в тъмното на чужда зеница.
Но обичана.