Обяснение в любов, което звучеше толкова хубаво, че така и не можах да повярвам, че е истина.
Вечер и
....разходка по паветата сред къщите, денонощен и Somersby, жужащ вентилатор, нон-стоп мокри хавлии и вътящ се албум на Deftones...
.. чушки бюрек, питие на Кораба, вятър и скали, лунна пътека в морето, нощни пейки и кметство, завой...
...музиката на шумни стенания в ушите ми, вкус на (твоята) течност в устата ми и усещане за свършваща безтегловност под мен отново (и отново)...
...слънце и Ipod, голи крака и прозорец, пържени филии и липсващо кисело мляко, пясък и делфини, море и праскови...
...крака оплетени в моите, празни бутилки и мълчалив вентилатор, целувка по челото и дървени стълби, студена тъмнина...
Сутрин.
Отдавна сме събудени, пораснали и може би по-зрели. Няма я целувката по челото. Но още въздишаме по същите многоточия.
Някои неща никога не се променят.
No comments:
Post a Comment