Подправката в живота на повечето хора е някоя тръпка, останала
неизживяна.
И всичко след нея е като кисело мляко върху изгорена кожа - носи облекчение,
усещаш благотворното охлаждане, а после пак си спомняш с трепет за слънцето и тичаш към
лятото.
И пишеш мисли за хората, с които можеш да живееш, за сметка на тези, без които си се научил да живееш.
И пишеш мисли за хората, с които можеш да живееш, за сметка на тези, без които си се научил да живееш.