Thursday




Купих си нещо червено, нещо жълто и самолетни билети, продадох очакванията за любов като ненужна вехтория и стегнах раницата за соло пътуване. Защото най-добре е да избягаш от всичко, за да намериш онова, което ти трябва. Иначе си заринат в битака на ненужните варианти и се луташ напразно.

 13 дни и лятото ще ме приеме в топлите си обятия. Усещам го като завръщане у дома след дълго пребиваване в училищен пансион, където никой не те обича. 
За малко мислех, че ти ме обичаш, но после стана ясно, че повече обичаш себе си, а аз не мога да бъда Майка Тереза до глупост. Защото не съм майка. И не се казвам Тереза. А съм Аз.  И не мога да живея необичана. Като котка съм, обичам сама, мога сама, но искам в ръката на стопанина ми да има ласка за мен. Иначе съскам. И си отивам.

No comments: