10 години In Brief

10 години In Brief: 

Свивам дом, уши, рамене и после - после отново се разгръщам. Като хартията на оригами.

Ръцете ми се разтварят по-широко, точно толкова, че да мога да прегърна себе си и идеята за несъвършенството на хората.

Точно толкова, че да мога да кажа - обичам неподходящо, неудобно и с много компромиси. Но се научих да го мога и с това всъщност се научих да обичам и себе си.

10 години по-късно.

Тук съм и съм по-пълноводна от всякога.

Другото е просто шум от скъсаните гланцирани листа на календарите.

Решения

Когато страдаш за някого, има само една правилна постъпка - да му го кажеш. Да му признаеш как не можеш да ядеш, да спиш, да продължаваш така. Да се извиниш, въпреки, че така и не си чул извинение към теб.
И реакцията му ще е твоето спасение. Или ще те направи щастлив с взаимност, или ще те освободи завинаги от страданието.
Така че... Има само една правилна постъпка... Зависи дали искаш да знаеш наистина отговора.
Аз съм свободна. А ти?

юни липи и преоценки

Лятото се изнизва между дъждове и адски жеги
Поне ароматът на липи е тук, за да ми напомни
колко чаках този юни, как от толкова много време
за пръв път пролетта мина неусетно. Щастливо
А с лятото вместо да дойдат недоспаните нощи
лягам рано, заспивам, събуждам се от болка вляво
Там, където още те има
Там, където ми се иска да не беше влизал
щом нямаш намерение да останеш
или си готов да си тръгнеш толкова лесно
Това не е поема за драмата
А извинение, че не ми се пише
и не отдавам нужното на липите, на юни
Въпреки, че силно ги обичам
понякога забравям да ги отбележа

Всъщност това е писмено доказателство
че недооценявам лятото
както ти не оцени мен

Купих си нещо червено, нещо жълто и самолетни билети, продадох очакванията за любов като ненужна вехтория и стегнах раницата за соло пътуване. Защото най-добре е да избягаш от всичко, за да намериш онова, което ти трябва. Иначе си заринат в битака на ненужните варианти и се луташ напразно.

 13 дни и лятото ще ме приеме в топлите си обятия. Усещам го като завръщане у дома след дълго пребиваване в училищен пансион, където никой не те обича. 

За малко мислех, че ти ме обичаш, но после стана ясно, че повече обичаш себе си, а аз не мога да бъда Майка Тереза до глупост. Защото не съм майка. И не се казвам Тереза. А съм Аз.  И не мога да живея необичана. Като котка съм, обичам сама, мога сама, но искам в ръката на стопанина ми да има ласка за мен. Иначе съскам. И си отивам.