преди години*

* когато ме попита какво за мен е щастие

Аз и ти, една от малкото сутрини, когато никой не заминава за никъде. Събуждаме се и е слънчево и хубаво и се прегръщаме. После се разхождаме и аз се уморявам, а ти ми се смееш, че не мога да тичам, а уж се опитваме да тичаме. 

После просто ядем на терасата и е светло и хубаво, ти пиеш бира, пушим цигари и нямаме планове за деня,  но просто е леко и безтегловно.

Това е.

Простичко.

Не съм искала да изкачвам Еверест на гърба ти.

Не мисля, че трябва да ти става гадно, за мен това е много хубав и светъл спомен.

Както ми е хубаво и за нещата, които съм си представяла, че ще правим.

Макар че така и не сме ги направили

Като например някой път като останеш вкъщи и да направя палачинки, макар че не съм много добра в палачинките.