малко бях позабравила коя съм, малко се бях изгубила в това да бъда глупаво щастлива

да вярвам, че сега е различно (забелязали ли сте как сме свикнали да вярваме, че всяко нещо, което ни се случва, е различно, неповторимо и не като при другите?)

изоставям наклонения шрифт на дните и нощите с теб, за да се върна в правите редове на петолинието си, въпреки че аз нотите мога само да ги чета, но не  и да ги изпея правилно
обичам скования фон на живота си, дори когато е соло

дуетите понякога са твърде уморителни за самотните бегачи, които не разбират от музика