.gif

Имахме една традиция с теб да си правим видео клипове от различни места, за да запазим спомена за 2012. Наричахме ги "gif"-ове, макар да знаем техническата разлика.

Два дни преди да не се кача на самолета седнах и ги изгледах всичките. Беше сякаш гледам филм, с други, непознати хора. И същевременно сякаш беше вчера.

Видях се отстрани колко съм била малка и как глупаво съм се опитвала да изглеждам куул, за да ти се харесам.

И колко съм била силна да се смея гръкмо и да се преструвам, че не ме боли страшно от факта, че винаги се прибираме с два различни полета.

Колко съм те обичала, защото на всеки клип очите ми блестят и те целувам незименно или главата ми почива на рамото ти.

Колко много не съм се осмелявала да мисля за утре, защото винаги само ти говориш за следващите пътувания, а аз се усмихвам и връщам разговорите  тук и сега. Защото в бъдещето ми никога те нямаше истински. 

 

Колко съм различна сега и как не ми пука дали ще ти се харесам, защото единствената ми болка в момента е как да се освободя от това проклятие да помня всяка секунда. Искам живота си обратно и да мога да продължа напред.

Колко много чаках и как няма да взема онова такси до летището след ден и половина. Как ще кажат 3-4 пъти името ми по високоговорителя преди да затворят гейта. 

Как коледната украса в града ти ще свети все така ослепително и всичко ще си е съвсем същото - и лебедите и греяното вино и дебелите мързеливи катерици в парка, и дори фактът, че мен ме няма там...