Thursday

I wanna get lost


Не знаеш, че вече обичаш, докато не се опиташ да обичаш някой друг и за него просто няма място. Когато всеки друг е натрапник и поглеждаш с погнуса ръката, с която се опитва да да докосне рамото ти за поздрав. Когато го поглеждаш ледено и  осъзнаваш, че го плашиш до смърт с безумното си поведение, се събуждаш. 
Може да ти е нужна година. Може би две. В които си мислиш, че си силна и си над нещата. Един ден те трясва по главата осъзнаването, че обичаш някого далеч, някой, който е почти непознат вече, когото си мислиш, че си оставилa в миналото. За когото ти си миналото.
Спираш да се питаш защо оставаш соло сред всичките си обвързани приятели. Защото там, вътре, вече си срещнала когото трябва. И трябва да направиш нещо, за да не избухнеш. Умираш от страх да го направиш  и умираш от страх да не направиш нищо. Нищо не губиш, толкова високо си пораснала над егото си, че искаш да се втурнеш и да признаеш всичко. Да се свлечеш мека и предадена в ръцете, които си спомняш толкова добре. И да загубиш себе си завинаги, стига само те да се заключат над теб сякаш никога не са те изпускали... 


2 comments:

Змей said...

Шотовете са у вас, да нося ли алкохола?

أمل said...

У нас са. Утре може би ще ми потрябва много от твоя алкохол