С теб се чувствам като на люлка, издигам се бързо и рязко се връщам в изходно положение. Понякога даже си удрям петите и изпитвам тъпа болка.
Не знам какво да мисля, когато от нищото идваш и ме държиш за ръка, и ме водиш през локвите, и ми отваряш вратата, и се държиш сякаш съм крехък порцелан.
Също така изневиделица понякога в очите ти свети мътен блясък, студен и отдалечаващ и знам, че не е насочен към мен, а навътре към себе си, въпреки това ме наранява. "Не се цупи". Ръката ми пак е на топло в твоята, но те чувствам далеч. Не мога да те достигна, колкото и да съм топла.
Тръгвам си, боря се със себе си. "НЕ се цупи". Няма.
Но ми стана хладно.
Сигурно затова те харесвам. Като на люлка съм с теб. А децата продължават да обичат люлките дори и след като са паднали няколко пъти.
No comments:
Post a Comment