Юли

Юли винаги ще бъде остра болчица,  която може би само аз ще разпознавам у себе си. /За другите аз и юли сме щастие и много морски снимки с питиета./ 
Юли винаги ще бъде две начала - началото на бездната и началото на края. Началото на една малка лъжа, началото  на една голяма любов. Една голяма крачка, едно малко преглъщане на гордост и после - на едно голямо несбъдване.
Юли винаги ще обичам. С дългите нощи, непосрещнатите морски изгреви и отнесените от бара стъклени бутилки, щастливо забравени по спасителните вишки.
Юли винаги ще бъдеш ти, дори когато те няма. 
Юли е душата ми, от която няма как да си тръгнеш.
Независимо ти какво мислиш по въпроса.
Там си.
И ще бъдеш.
Моята любов завинаги. 
/Онази, на която винаги съм се присмивала по филмите и книгите./
И онази болка ще е, че всичко е в единствено число.
Може би също завинаги.
Може би. 
Обичането ми не може никой да вземе.
Нито пък нашия юли.
Нито пък някой освен нас може да ни го даде. 

Чакам-си ми е мантрата.