Thursday



Някой ден - каза на раздяла ти - Ще погледнеш тези снимки и ще разбереш колко съм те обичал.

Гледам ги. И единственото, което разбирам е колко още те обичам.

***
А после попаднах на това. От книгата, която много искам да прочетеш:

Те ме бяха лъгали, бяха ме предали и оставиха разкъсани белези там, където преди бе моето доверие. Вече не ги харесвах, не ги уважавах, не им се възхищавах, но продължавах да ги обичам. Нямах друг избор. Разбирах го ясно там, изправен сред бялата пустош. Не можеш да убиеш любовта. Дори и с омраза не можеш да я убиеш. Можеш да убиеш влюбването, обичта, дори прелестта. Можеш да убиеш всички тях или да ги обездвижиш в плътно оловно разкаяние, но самата любов не можеш да убиеш. Любовта е пламенното търсене на истина, различна от твоята, и изпиташ ли я веднъж, искрено и всеотдайно, любовта е вечна.  




Разчиствам си пощата. След осем години и половина,  архиви.
Грижливо подредени в папки по години и теми.
Само една безименна.
Отварям я с болка.
Писмата до теб и от теб. Снимки. Малки закачки, усмивки.
Няколко гневни накрая.
Обвинения. Разменени реплики в болд. И с главни букви
Покрещяли сме си. Задраскали сме се.
После фениксът възкръсна.
Още писма. По-улегнали, по-дълбоки.
С любов дори в безпунктуационните, бързи отговори между задачите.
И още едно сбогуване.
Много боли тая безименна папка. Боли и ctrl+A и Del боли.
Някога ще спре ли?








Tuesday


започвам обратно броене
4 дни до края на добре познатото старо
11 дни до много усмивки
20 дни до новото начало
всичко предстои и се вълнувам
дано да е по-хубаво, дано да е по-хубаво
и да сбъдне онова, за кото съм се борила толкова дълго
и да бъде една от малкото стъпки към другите сбъдвания
на нещата, за които винаги съм вярвала,
че си струва да се чака предълго.
не е ли вече време?
играта все някога трябва да се обърне
за онзи комарджия, който все е губил накрая
да удари джакпота
и да си излезе от казиното
затръшвам вратата
само веднъж да уцеля сектора
чакам за последно
Амин.


Wednesday

ако се чудиш как така се усмихвам широко без теб - просто е, обичам те без да се опитвам да те преживея.
като дишане.