помня не мои спомени. първата котка, която съм виждала, беше голяма и сива. помня и градове, в които не съм била.  а има ли носталгия по бъдещето? има, аз страдам носталгията по това, че няма да се случим. аз съм всички жени и ти си всички мъже и все пак нещо не стига. плетеница от думи, случки и дребни неща, които понякога изникват в сънищата, за да покълнат от почвата на подсъзнанието. всички онези места, които няма да видим заедно. а всички онези, които сме видяли - толкова магични ли са или съм ги украсила? ти тази магия можеш ли да я споделиш и аз дали ще мога. или слънцето ще изгрява наобратно и ще летим над арктическите кръгове без да има къде да кацнем, без пристанище, само мочурища и клони, в които да се заплитаме. без да се намерим след като глупаво сме се загубили и без да спрем да мислим за онова what if, което винаги е по-тъпо от съжалението от провала.