Почти като сън ми изглежда
всички тези градове
които сме обикаляли заедно
Възможно ли е да сме оставили стъпки
по всичките тези улици
да сме жигосали следите си с всяка забравена
по малките кокетни хотели вещ
Толкова е далечно, че е трудно за вярване
Само усещането за липса е истинско
и за това, че нещо е безвъзвратно загубено
Не нещо
А ние
Никога няма да сме същите
и вече ме е страх
че дори да ги бродим отново тези улици
ще са други
ще са чужди
Краката ни няма да ги познаят.
Страх ме е, че тези спомени
са всъщност сънища
Запазвам само един самолетен билет
Така няма как да се събудя
Като те няма
ще мисля просто, че сънуваме поотделно
като в последните много на брой месеци
И няма да се разочаровам
И без това ти там вече си бил
И не с мен
Всъщност - само с мен не.
Искам живота си в раница
Един билет, единична стая и едно Аз
Което да създаде свои спомени
на мястото на тези слънчеви сънища
Да се изгуби соло по нови улици
и да си тръгне с песъчинки в джобовете
а не с чакъл, който скърца между зъбите
в опит да забравиш и да не изплачеш
сърцето си, докато изплакваш
разочарованието, заседнало упорито
като бъбречен камък в уретрата.

 

Онази вечер дочупих огледалото, което ти счупи преди повече от три години, а обещанието за ново така и не се изпълни. Двустранно огледало. Изхвърлих парчетата, които цели три години висяха от обратната страна на цялата, в която всеки ден се оглеждах.

Дали ще трябва да чакам още четири, за да видя в здравата половина усмивка?

 

 

 

 

 

Sometimes we're stupid and sometimes we just love too much

- ми хрумна тази сутрин.

Понякога сме наистина глупави и позволяваме с нас да се държат като с такива. А понякога просто обичаме твърде много и наивно се надяваме, че всичко лошо е временно, малко спънки преди неизменния хепи енд, които да придадат величие на любовта и да я отличат от битово удобната такава.

Ами, недейте. Ако някой ви вдига ръка или обижда, което е понякога дори по-болезнено - не обичайте до глупост и не го позволявайте. Никой няма право да ви унижава и да не зачита естествените ви права.

 

"Днес ООН отбелязва Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените. Кампанията започва от 25 ноември и ще приключи на 10 декември, когато е Денят на човешките права."

Носете нещо оранжево и си носете усмивките, не синини и болка в сърцето.

И спрете да извинявате онези, които не ви уважават. Лошите думи не са от обич, ревността не е любов и шамарите не са вълнуващи.











 

 

преди спортувах за отдушник, сега спортувам за себе си и моя задник,

анатомичния, да не помислите, че за  мъж бих се трепала

чувствам се жива, чувствам се жена, и пораснала се чувствам, в хубавия смисъл

роклите надделяват в гардероба ми и запазването на мълчание, когато съм гневна     

дори когато ми се иска да се излея като потоп, да опожаря Содом и после да превърна виновниците в солени стълбове. мълча си

"я слышу, слышу"

най-забавно е, когато другите жени търсят зад всичко положително някой специален мъж

дори да го има, хайде дано, а! - и внимавайте какво си пожелавате

но, уважаеми дами, бъдете най-доброто заради себе си

стига сте се мъчили да бъдете най-доброто нещо за някого, защото така сте нечии, защото така сте "нещо".

нещо като нищо.

и какво ако сте ничии, вдън земя ли ще пропаднете или посоката на живота ви ще последва в гравитацията на задника ви - анатомичния

какво пък, някои на свободното падане му викат летене и донякъде са прави

сложете си червилото за с****и и не мислете, че са нещо повече онези мъже,

които след като са подсвирнали на задника ви, ще се обърнат да видят "става" ли и прилежащият му фейс.

cheerz.