Понеже те няма (пак), а може би още дълго (пак) ще искам да ти споделям какво ме вълнува и може би още твърде много пъти ще седя в Одеон сама (пак), ще гледам  филми и няма да мога да спра да си правя записки в тъмното, за нещата, които ме впечатляват, мислейки също така, че бих искала да ти ги покажа всички тия шибани вълшебни неща. Защото и двамата знаем как никой друг  не може да ти ги покаже без отчаяно да се опитва да прилича на мене. Даже по кецовете.

И защото ще си купя билет за концерт на две чела, както си купих за много други концерти - в единствено число.

Понеже не смятам да се боря с това (пак), възнамерявамя да ти пиша шибани писма. Първите осемстотин мисля да завършват с

 

"Мразя те, смотан задник."

 

 

За справки: Първи фестивал на португалското кино в България, цял уикенд за мен и червените седалки в киното, кафе, книги, червено вино и почти никаква храна.

Жозе и Пилар.

8.6, но за мен си е направо 10/10. И започвам да чета Сарамаго, да чета не, а да поглъщам. Душата ми гладува.

 

Мразя те, смотан задник. Но знам, че би обичал до смърт всяка минута от този уикенд.

 

 

 

 

 

 

Жената е мъгла.
Вдъхнових се от Нинко,
който се е вдъхновил
от Тома.

Жената е мъгла,
в която влизаш
твърде много пъти
по каквито искаш начини
но всеки път излизаш
все по-изгубен.
Жената е
мъгла,
от която  пиеш,
не защото прилича
на мляко.
Внимание:
А защото в нея има
много водка.

само заради септември
не очаквайте от мене дъх на ябълки
и канела няма.
ухае само на кебапченца
и доматена салца, а виното
още е бяло.
това не е поезия, това съм аз
влюбена наесен.