Това, че пия бира с момчетата, ругая, гледам футбол и се смея на дебелашки вицове - нека не ви заблуждава. Но пък няма нужда всеки да знае, че там някъде страхливо се крие моето крехкичко и чувствително Аз, което обича да го държат за ръка, да слуша шурци в летните вечери и да се надява да бъде обичано многопластово, но преди всичко с малко повече нежност. Разбирайте - НЕ, не съм мега як пич, нищо, че така ви изглеждам. Аз съм проста патка, която реве на романтични филми и мечтае за коня, щото принцът вече е ясен. И не, не успях да пикая права без да си съсипя сандалите, още тогава, на 6, ми стана ясно, че губя играта.