Понякога ни се иска светът да свършваше с краха на любовта. Мъчното е, че животът, грамаден и непобедим, продължава въпреки нашите малки любовни смъртности.

 

Не искам да съдя за деня по сутринта, нито за седмицата по понеделник, нито вече за хората по първите си впечатления.

Да кажем, че утрото беше ужасно, не съм мигнала, забравила съм си бойлера изключен, къпах се с ледена вода, спряли са ми телефона, сбъркали са ми превода на заплатата и за капак съм си изгубила някъде служебната карта и животът изглежда черен, класически черен.

Сигурно защото вчера около сто пъти зададох въпроса "Защо трябва се работи всяка седмица и защо не може седмицата да има само съботи и недели", но не - не искам да съдя за седмицата по понеделник-а. Иначе уикендът беше чудесен.

За хората и животните, и първите впечатления съвсем нямам желание да съдя по грешните си впечатления. Нито искам да ги съдя. Но съм крайно разочарована. От себе си също и от наивността си, която граничи с великата глупост вселенска.

Не може ли хората просто да бъдат искрени? Да бъдат най-доброто, което могат, когато обичат или да си  тръгват завинаги, когато не обичат? Защо си говорят лоши думи и се превръщат в чудовища един за друг, в черни дупки, които взаимно си изсмукват и радостта, и енергиите, и се плашат един друг и се разиграват, и страдат. Кой знае защо се случва така, че всичко уж е просто, но не съвсем. Всичко уж е очевидно, но накарая разбираш, че си бил сляп. Уж си тръгваш, но те боли душичката и не искаш да повярваш, че всичко е било напразно. И когато най-сетне намериш нещо, което те усмихва, срещаш вместо подкрепа - дюдюкания. Разбираш кои са приятелите не когато започнеш да казваш не, а когато те направи щастлив нещо, което те не разбират и не могат да приемат.

И още много други неща разбираш, но продължаваш да не можеш да разбереш отговорите за най-важните.

Класическо черно.

Жал(но) ми е.

 

 

 

Толкова си добър, когато влизаш в ролята на любящ мъж, че  разочарованието после е с ударна сила, запращаща ме вдън земя.

Когато казваш тежки думи, имай предвид, че те се утаяват на дъното на сърцето като онези прашинки кафе, които цедката е пропуснала. Падат на дъното някъде, може никога да не разклатиш чашата така че да  усетиш утайката, но изпиеш ли кафето докрай - тя е там и  те чака. И не винаги е сладка. Някои си пият кафето горчиво. Но всички някога стигат до дъното. 

Трябва ми време. Не за да те забравя. А за да разбера, че никога не съм те познавала.

 

 

Ти гониш

„Единичните стъпки все гонят някого или нещо.

Мислиш, кой знае какво става там без тебе.

Другите напредват. Изпреварват те.

Весело им е.

А на тебе ти е ядно до плач.

Макар и да си станал рано, изпитваш ръждиво чувство, че си се успала, че си пропуснала най-свежото утро в живота си.

Пътят им е интересен, пълен с новости.

Ти изоставаш. Те стигат далече. Качват се нависоко.

А ти си още долу, в ниското.

Стъпват на някакъв връх. Цялата земя е на длан пред тях и им принадлежи.

А ти нямаш нищо освен стремежа да ги настигнеш.

Светът за тебе е обитаем само в кръга на тяхното присъствие, на техните гласове и крачки. Вън от това пространство е хаос, безпътие, непрогледност.

Твоята малка човешка самотност е много по-голяма от огромната самота на планината.

Те живеят интензивно, с пределна пълнота.

Твоята същност е изпразнена.

Забравят те. Могат без тебе.

А ти не можеш без тях.

Излишен си. Не съществуваш.

Ти гониш не тях, а себе си.

Дори когато те укоряват, осмиват, отричат — пак потвърждават твоето съществование.

Те са „НИЕ“. Ти си сам, „АЗ“.

Те са всичко, заедно.

Ти си нищо без тях.“

Благовещение: Какъв по-подходящ момент да започна най-сетне "Лавина" на Блага Димитрова...

 

 

 

 

Каквото и да се случи, не забравяй да го приемаш с усмивка. Истината е някъде там. За всеки.

I was the one when you needed love.

 

Ако смятате, че "умирате" всеки път, когато някой significant си тръгва от живота ви, значи сте доказали безсмъртието.

Too much drama will not kill you but also will not make you stronger.

 

 

 

 

Беше тук, не, не все едно никога не си е тръгвал. Даже напротив - беше тук точно както след като  веднъж си е отивал завинаги, и това завинаги-далеч-от-теб се е оказало по-нетрайно от липсваш-ми-завинаги. 

И този път изпусна всички самолети, за да остане.

 

 

 

 

Тези сънища трябва да значат нещо. Просто трябва.

 

 

 

 

 

бели за мен портокал с неловки движения;

бърше косата ми с хавлията си;

понякога отваря очи преди мен и

ме събужда по онзи начин;

прави се, че не чува, когато грача под душа;

знае, че не обичам розово;

очите му блестят за мен;

нежен е в сюблимни моменти;

и след тях;

обвързва се само, когато чувства
(че не може да е друго);

думите му имат тежест;

знае, че аз съм неговият Избор

и държи аз да чувствам главната буква;


не съществува.

 

Искам да имаме наши книги, да  нося тениските му и да пие от чашата ми, да не мога да различа коя е моята възглавница, защото сме се смесили, разбъркали и даже почти разменили, и да заспиваме голи, топли и беззащитни.

Искам да се събуждам с отвити  крака и с лице заровено в ямичката между ключиците му и ръцете му - някъде или пък навсякъде  по тялото ми. Защото когато израстваме, ставаме егоисти и прегръщаме само съзнателно будни, докато заспалите ни сърца туптят по отделно в двата края на спалнята в някакви конкретни дни от седмицата, сякаш по график за обичане, когато сме си взели четките за зъби, чисто бельо и желанието да изпием едно кафе заедно в ранната утрин.

Защото всичко е толкова условно и е толкова удобно да обичаш по календар,  по навик или кучешката, културно казано - по нагон. Толкова е удобно, че чак ми се гади. И искам да обичам неудобно, непланирано, неразумно, независимо и... всичко друго да е без не отпред, моля: да започнем със - например -  споделено.

Иначе съм добре a.k.a. не спирам да мечтая.

 

Не мога, хич не мога. Не те разбирам.

Виждам я всяка сутрин. Жената, която те обича. Сънена още, с онзи жив, но малко мътен блясък, който сънят оставя в очите, с бухнали уханни коси, с малко розовоподпухнало на върха на бузите и ръце, които по детски бързат да прегърнат.

Всеки ден я виждам и не разбирам как ти можеш да преживееш дори и ден , започнал без тези малки неща, които просто ме влюбват в живота. И в нея.

 

 

Sin palabras

 

 

 

Когато лъжеш всъщност се лъжеш, глаголът си е чисто възвратен, само крайният резултат е безвъзвратен. Когато говориш лъжи на някой, който твърде малко го заслужава, вали проливно, тихо, без светкавици и няма гръмове. Нищо не идва да заглуши казаното.

Мокро куче под стрехите, пресича на светофара, с полюшваща се походка. Липсва му само цигара, за да прилича на мъж от онези, които са казвали толкова неистини, че нямат кого, къде и защо. И заради това някак го съжаляваш.

Прощавайте  на другите, за да излекувате себе си. И най-вече знайте, че няма какво да прощавате на другите всъщност. Стореното зло е като лъжата. Възвратен глагол с безвъзвратен финал.