Бавно изпадаш ред по ред, все по-надолу от страницата, постепенно изчезваш. Така си избрал. Гледаш отвисоко на нещата, но всъщност не си над тях. Не можеш да полетиш, ако крилата ти са сковани от несигурност. Не можеш да скочиш.
Страх те е, а страхът унищожава, погледни как след страха остава едно голо нищо, но когато му се отдадеш след него остава по пътя и едно голо омерзено Ти, което трепери в очакване. Не казвам тръпне. Ти не тръпнеш, не се вълнуваш, не обичаш. Ти просто се пазиш да не загубиш, да не останеш огорчен, да не бъдеш излъган.
Вдигай стените пред себе си, изгаряй мостовете назад. Напълни рова с гладни крокодили.
И чакай да мина, да прелетя света и да намеря начин да те обичам.
Аз мога. Летя, защото скачам, по водя вървя, когато вярвам и обичам, когато ме обичат.
do ut des
No comments:
Post a Comment