Tuesday

искам да съм слаба

Върнах се и сякаш донесох Лондон със себе си. Не друго, само дъжда.
 
Понякога Прекаленото его убива. Инатът - също.
Аз знам, че е трудно да надскочиш себе си, първо трябва да излезеш от обувките си и да решиш да скочиш изобщо. Аз скочих на Гринуич, след като единият ми крак беше безмилостно стъпил в Изтока, а другият  - плахо - в Запада.
 
Ти се бориш с мен.
 
Тъй вярно, боря се. И искам, и не искам вече да бъда зависима от някого. Защото хората често просто си отиват. Или се научават да се възползват от тази зависимост неправомерно.
Животът ми удря шамари и ме калява откакто се помня.
Може някога да спра да се инатя и да се предам да бъда слаба. Каквато всъщност не ме искаш.
Мъжете също рядко знаят какво точно наистина искат. Искаш ме силна, искаш ме над нещата, искаш ме разбираща, приемаща, опрощаваща.
И после 'Ти се бориш с мен' е някак критика.
Аз се боря с всичко. А искам да мога да бъда слаба понякога. Слаба не значи да плача или да ми носиш приборите. Слаба означава да лежа в ръцете ти, да знаеш, че те са ми всичко и да нямам нужда от друго. Да не ме е страх да знаеш колко си ми важен.
 
Слаба означава да се предам и да обичам.
 
Искам да съм слаба.