Време е, каза батко, да вдигнеш тези красиви очи вече.
Сигурно е време и да издухам носа и да ги отворя тия очи, красиви или не, да се огледам и да осъзная, че никой не притежава времето: за тебе е рано, за мене е късно, времето е вътре в нас и ни съсипва ежечасно. Поне мен. Вашето си го пилейте, както намерите за добре. Пилеете себе си.
Времето е загубено, но времето извлича жизнените ми сокове и ме разплаква, после ме прави апатична и накрая ми налива някакви (не знам от къде намерени) сили да го обяздя и управлявам.
Както Женя хубаво ме подсети, има една притча за човека, който предлагал безценна стара монета на битака и никой не искал да му даде и петаче за нея, просто защото никой не можел да оцени стойността й.
Прибирам си скапаното сърце в джоба и напускам битака.
Time to quit the shit I don't need.
2 comments:
Mnogo tochno! Da znaesh koga da si trygnesh e nai-trudnata chast. I kakvoto I da govorqt, ponqkoga naistina e kysno. Ponqkoga se gubish vyv vremeto. To umee da obezlichava.
Току що попаднах на блога ти и незнайно минаха 3 часа в четене. Имаш красив начин на изказване, а откровеността ти преда истинска сила на творбите ти, от един писател към друг - дълбок поклон. Бих искал да обменяме критики, мнения, думи. Ще се радвам ако човек с твоите думи би прочел нещо писано от мен - dimitar.gatev23@gmail.com
Post a Comment