Wednesday


Време е, каза батко, да вдигнеш тези красиви очи вече.

Сигурно е време и да издухам носа и да ги отворя тия очи, красиви или не, да се огледам и да осъзная, че никой не притежава времето: за тебе е рано, за мене е късно, времето е вътре в нас и ни съсипва ежечасно. Поне мен. Вашето си го пилейте, както намерите за добре. Пилеете себе си.

Времето е загубено, но времето извлича жизнените ми сокове и ме разплаква, после ме прави апатична и накрая ми налива някакви (не знам от къде намерени) сили  да го обяздя и управлявам. 

Както Женя хубаво ме подсети, има една притча за човека, който предлагал безценна стара монета на битака и никой не искал да му даде  и петаче за нея, просто защото никой не можел да оцени стойността й. 
Прибирам си скапаното сърце в джоба и напускам битака.

Time to quit the shit I don't need.





2 comments:

Carina said...

Mnogo tochno! Da znaesh koga da si trygnesh e nai-trudnata chast. I kakvoto I da govorqt, ponqkoga naistina e kysno. Ponqkoga se gubish vyv vremeto. To umee da obezlichava.

escape said...

Току що попаднах на блога ти и незнайно минаха 3 часа в четене. Имаш красив начин на изказване, а откровеността ти преда истинска сила на творбите ти, от един писател към друг - дълбок поклон. Бих искал да обменяме критики, мнения, думи. Ще се радвам ако човек с твоите думи би прочел нещо писано от мен - dimitar.gatev23@gmail.com