31.03

Животът е  твърде кратък да страдаш за хора, които никога не са ти давали място в своя...

28.03

Довършвам остатъците от храна в хладилника.

В мивката има две чаши от вино и причината за бройката е единствено фактът, че от два дни не съм мила съдове.

27.03

Всички искат да ме четат, без някой да се опитва да ме разбере. Светът бил кръгъл, но плосък. И толкова.

Питайте google за мен, той всичко знае.

22.03

 

Толкова съм чувствителна, че се мразя. Като ципата на жълтъка съм. Боцваш го леко с шпатулата и се разкъсва, разлива, цапа бялото. Прецаква формата на закуската. Толкова съм чувствителна, че сигурно и други хора ме мразят. Или поне не ме разбират. Което значи, че ме късат със шпатулата, докато ревна - рохка и разсипана. После аз ги намразвам.

 

Трябва някак да се науча да приемам, че хората са различни. Че мъжете са просто мъже и понякога съвсем деца. Че не умеят да се изразяват. Че не го правят нарочно. Трябва може би да стана по-дебелокожа, което не знам как да стане. С времето вместо да укрепвам, аз отслабвам и бледнея.

 

Толкова съм ранима, че ми се гади. От мене си.

Защо съм станала такава? Защо не мога да си направя стена, зад която да се скрия. Защо няма някой, който разбира. Защо не се случи някой да поиска да ме предпази вместо да уцелва сякаш нарочно всички процепи на рехавата ми броня?

 

Хората са такива. Ти си такава. Такъв е животът. Научи се да забравяш. Научи се да не чувстваш горчивото. Научи се да летиш, когато няма кой да те поведе нагоре. Научи се да караш колело, когато някой тихомълком е разхлабил спомагателните колела.  

 

Не знам как да завърша. Явно искам твърде много наистина. Толкова много, колкото  само безусловната обич може да даде. Това е унищожително откритие.

Безусловни неща няма.

 

Pictures

Когато съм  тъжна имам навика да се връщам на местата, където съм била щастлива.

В момента това единствено място, където мога да поседна тихо и да се усмихна е миналото.

01.03

 

 

 

I found love in a hopeless place. It turned out to be my heart.