Morning

“You can only come to the morning through the shadows.”

J.R.R. Tolkien

Толкова би било хубаво, ако животът ми беше нещо като неделно утро в началото на май. Не спирам да го мечтая. Както и да правя палачинки, облечена във възголям мъжки халат, небрежно боса и рошава, като излязла от задушаващо досаден романтичен филм, в който всички заживяват щастливо и никога не дават накрая как Тя и Той се карат за пари, погрешни решения или неистини.

Искам да закача пътната карта на света на тавана над леглото си и да чертая пътувания, докато заспивам. Пътувания, в които подготвям поне два броя куфари, а не само моя, който ми е все тая дали ще загубят някога някъде.

Искам да направя толкова много неща преди да се събудя, изтрезняла от вярата, че мога да постигна всичко. И най-накрая да е сутрин.

искам да съм слаба

Върнах се и сякаш донесох Лондон със себе си. Не друго, само дъжда.

 

Понякога Прекаленото его убива. Инатът - също.

Аз знам, че е трудно да надскочиш себе си, първо трябва да излезеш от обувките си и да решиш да скочиш изобщо. Аз скочих на Гринуич, след като единият ми крак беше безмилостно стъпил в Изтока, а другият  - плахо - в Запада.

 

Ти се бориш с мен.

 

Тъй вярно, боря се. И искам, и не искам вече да бъда зависима от някого. Защото хората често просто си отиват. Или се научават да се възползват от тази зависимост неправомерно.

Животът ми удря шамари и ме калява откакто се помня.

Може някога да спра да се инатя и да се предам да бъда слаба. Каквато всъщност не ме искаш.

Мъжете също рядко знаят какво точно наистина искат. Искаш ме силна, искаш ме над нещата, искаш ме разбираща, приемаща, опрощаваща.

И после 'Ти се бориш с мен' е някак критика.

Аз се боря с всичко. А искам да мога да бъда слаба понякога. Слаба не значи да плача или да ми носиш приборите. Слаба означава да лежа в ръцете ти, да знаеш, че те са ми всичко и да нямам нужда от друго. Да не ме е страх да знаеш колко си ми важен.

 

Слаба означава да се предам и да обичам.

 

Искам да съм слаба.