Изправи се една сутрин в леглото с ясното съзнание, че вече нищо не се случва. Всичко беше така застинало, че даже гръбнакът й нямаше нищо против безропотно да поддържа костните си връзки в една и съща поза по десет часа на ден.
Замръзнала беше усмивката върху лицето на шефа й, с която й съобщи две-три неприятни вести предпразнично; замръзнали бяха пръстите, с които набързо написа съобщение на приятелката си, че партито вечерта отпада; замръзнал беше погледът, с който изпрати изпуснатия за секунди автобус.
Замръзнали бяха очакванията й.
Това, последното, я вбеси - тя се изправи рязко от леглото, при което гръбнакът й явно вече не беше така жертвоготовен и я накара да изхълца от внезапната болка.
От днес, говореше на себе си тя, ще променя всичко.
Отвори вратата на гардероба и набута в найлонов чувал онова скъпо снобарско палто, което облече само веднъж, но никога не хареса и винаги се беше чудила колко малко трябва да я познава човек, за да й подари такова нещо. Отвори хладилника, извади 3 яйца вместо редовните 2 и ги изпържи вместо да ги свари.
Това не й се стори достатъчно бунтовническо. Обади се на шефа си и каза, че остава вкъщи в следващите три дни.
Отвори онлайн банкирането си и видя, че наличностите по сметката й са смешни. Попълни формуляр за кредитна карта за първи път през живота си.
Отиде при фризьорката си и вместо редовните "връхчета" поиска боя. След час и половина отмени резервацията си за кино с приятелка в петък и вече принтираше самолетен билет.
А беше едва вторник. Този преломен ден от седмицата, в който си все още вкиснат от понеделника, а уикендът ти се струва на края на света.
Подритна куфара си и сложи четка за зъби и бельо в дамската си чанта. Изключи телефона си.
Не замина за екзотичен остров, където да протяга бедра под слънчевите лъчи. Не замина при гаджето си, както се очакваше от отегчена средноинтелигентна сексуално активна жена в период на овулация. Той така или иначе имаше своя си живот и в него не се намираше много място за нея.
Три часа по-късно ръцете й, обвити в кожени ръкавици, държаха картонена чаша с греяно вино и ароматът на джинджифил се разнасяше под заснежената веранда на планинската хижа.
Наздраве, каза тя и се усмихна. А непознатият мъж с труднотозазапомнянеиме стовари купчината дърва за камината. После с усмивка допи виното от картонената й чаша, не преди да изтръска в нея част от снега, навалял по брадата му.
