Сигурно никога няма да знаеш, че любимият ми спомен за утро е онзи, на върха на хълма, със синя гледка, докъдето ми стига погледът, слънце през големите прозорци, стаята - като след бедствие, ръката ти - под главата ми, от колонките се носи Morcheeba и двамата мълчим в съгласие.
И за пръв път не се замислям какво правя тук, с теб, а се чувствам на единственото правилно място.
1 comment:
Красиво.
Post a Comment