От утре е декември, отново е декември и отново не знам какво се случва освен Нора, ранен мрак и вечери до радиатора.

Плановете, билетите и всичките думи се изливат спонтанно, спонтанно стават скандалите, спонтанно просто ги забравяме после и  прегръщаме все едно от утре ще сме мъртви.

Дойде ли време вече да помечтаем за клишираната бяла Коледа и тематичните мелодии, ароматите и вкусовете на празниците, които някак все се изплъзват от ръцете ми. А уж все си купувам ръкавици без пръсти.

Дали е време за решения, дали декември може да бъде начало като всички сме свикнали да е край, мога ли да се поздравя с честита нова година утре и кажа край на всичко старо, да започнем отначало. С финал. С финал започвали ли сте начало на нова ера в края на стара година?

Защото всичко си е същото, само героите са по-уморени от новопридобитата мъдрост, която ги хвърля в крайности, издига ги на хиляди мили и ги запраща  с все сила в падини, чиято неизвестност единствена оставя хората да мислят, че Марианската е великото дъно. 

Кога е време да вложиш силата си в това да обичаш себе си вместо да се бориш с демоните на другите, защото накрая уморено ще се откажеш. Кога трябва да се откажеш. Кога е време за отбой?

Самошамаросването ли е гранде финале на голямото самобичуване? По темата - постиш ли? Защото аз не, а писането ми в последно време ми се струва толкова постничко, че ми се иска някъде да го скрия. Но би било твърде удобно, а точно се уча да показвам на всички онези свои неща, които не мога да понасям. Защото ми омръзна да си разочарован от мен без дори да съм се опитвала да те очаровам някога.

Това е.