- Не ти ли липсвам понякога?
- Аз просто съм свикнала да те няма...
Тънка струйка тъга се стече в края на думата няма, но като че ли остана незабелязана от него. Беше зает да интерпретира отговора й като просто не.
Беше й мъчно, че нямаха време да ядат диня заедно. За това още не беше яла диня, въпреки че лятото вече преваляше.
Отчаяно признание, което беше последен отчаян писък - ела, по дяволите, не ме оставяй да деля диня с друг, защото искам с теб, а тебе все те няма...
Динята не се яде ей така. Диня се яде с ръце. От двама. През смях и лепкав сок. С любов.
7 comments:
много добре и на място казано.....
Диня се яде с нож и вилица на балконя, че да можеш да плюеш семките без да ти пука и сам, че да не те е срам до каква свинщина можеш да се докараш. :P
Ще ме съсипеш :)
Честно :)
http://www.youtube.com/watch?v=dxytyRy-O1k
:)
Уникално изричане. И мен ще ме съсипеш, честно :)))))))))))))
И аз се присъединявам към честно-съсипаните :)
Оо, абсолютно същия въпрос съм го задавал и аз. И аз взех отговора за не, но той си и беше не. Даже имам и линк кат за случая: http://cyclingbulgaria.wordpress.com/wp-admin/post.php?post=158&action=edit
Post a Comment