Tuesday

Диня за един


- Не ти ли липсвам понякога?

- Аз просто съм свикнала да те няма...


Тънка струйка  тъга се стече в края на думата няма, но като че ли остана незабелязана от него. Беше зает да интерпретира отговора й като просто не

Беше й мъчно, че нямаха време да ядат диня заедно. За това още не беше яла диня, въпреки че лятото вече преваляше.

Отчаяно признание, което беше последен отчаян писък - ела, по дяволите,  не ме оставяй да деля диня с друг, защото  искам с теб, а тебе все те няма... 

 Динята не се яде ей така. Диня се яде с ръце. От двама. През смях и лепкав сок. С любов.




7 comments:

SunShine said...

много добре и на място казано.....

troubadour said...

Диня се яде с нож и вилица на балконя, че да можеш да плюеш семките без да ти пука и сам, че да не те е срам до каква свинщина можеш да се докараш. :P

Valkocompany said...

Ще ме съсипеш :)
Честно :)
http://www.youtube.com/watch?v=dxytyRy-O1k

Nadinka said...

:)

Светла said...

Уникално изричане. И мен ще ме съсипеш, честно :)))))))))))))

Quos Deus said...

И аз се присъединявам към честно-съсипаните :)

Mitko Popov said...

Оо, абсолютно същия въпрос съм го задавал и аз. И аз взех отговора за не, но той си и беше не. Даже имам и линк кат за случая: http://cyclingbulgaria.wordpress.com/wp-admin/post.php?post=158&action=edit