Tuesday

03.07.2012


На моменти всичко изглежда чудесно, за секунди всичко се сгромолясва и не знам какво става. От висини към ями. От силно усещане на липса до нетърпение да остана сама. От пълно душевно разсъбличане до плътно затваряне на всички входове към сърцето ми. Всички са луди по своя си начин, но аз искам просто да ми е обичащо. Не ми харесва това скоростно влакче и особено скелетите, изпадащи неочаквано край релсите му на всяка обиколка...



1 comment:

Valeria Bocheva said...

разбирам...