Седим на пода у дома и пием. Аз, пред мен Делян и синьото сирене, което прави компания на червеното вино. Делян отказа да пие. И по-добре. По погрешка го нарекох Тошо. Бившият. Но той не се разсърди. Просто е най-доброто нещо в мъжки род, което имаму дома тази вечер.
Нора озвучава тихата ни двойка и ми напомня за място, което сякаш беше много далеч във времето. Истината е, че само километрите, които го делят са много, часовете - малко.
Четем двамата обидни смс-и от някого, когото сме обичали и който ни изостави много отдавна, а сега се сърди, че зареждаме батериите и без него.
Тъжно ми е на мен. И на Делян. И на Нора очевидно.
А дъждът просто не спря завистливо да вали. Иска да отмие всичкото ми слънце, което донесох от портокаловата страна.
6 comments:
Изоставящите да се сърдят. Ние ще зареждаме.
А дъждът да си вали - щастливи сме и в такова време. Не го пускай това слънце от себе си :)
Добре написано, всъщност ти можеш ли лошо ? :)
П.С. За мен лично, снимката казва повече :) Браво!
aaa, да...обидните смс-и - the high road :) едно нещо не можах да разбера и до ден днешен. когато нещо хубаво свърши - защо е необходимо (и) да се окаля безвъзвратно? по-поносимо ли го прави? за кого? нали нас ни зарязоха, би трябвало да е лесно за тях така или иначе...а може би да продължиш живота без този човек е било непростимото предателство, заслужаващо порицание ;)
така излиза... :)
още един урок - не се мъчи да даваш приятелството си на човек, който не е оценил любовта ти.
с години закъснение прочетох какво казва Конфуций за хората, които трябва да наричаш свои приятели, те задължително трябва да са of equal (moral) caliber. А в любовта това важи дори с по-голяма сила. И всякакви 'противоположностите се привличат' и т.н. са безпредметни - да бъдеш с човек, който не оценява, уважава и зачита моралната ти система, просто защото не я разбира, води до отвратителни резулати...
ех, аз сега го прочитам от теб, но го разбрах от собствен опит ;)
Post a Comment