Любов от пръв поглед. Обектът - Olissipo, погледът - от хиляди метри височина, трепкащи светлини и мостът 25 Април.
"Приготвил съм къщата и те чакам". И става топло и светло.
Къси панталони. "You are exactly where you need to be" на фона на бялото.
Жълто. В този град, в тази страна, трябва да носиш нещо жълто, нещо синьо и нещо оранжево. И длан, която да държиш по калдъръмените улици, отвеждащи те към забравени времена.
Hard Rock Cafe. Corona. Jason Mraz.
Miguel Bombarda. Улица, която те преследва цели три пъти. Кафенета по ъглите.
Шоколадов сладкиш. Кафе с много мляко. Симпатични момчета със забавно-сладък акцент.
Шарени хора. Усмивки.
Много площади, фонтани и гълъби.
Порто. Фадо. Хляб, сирене, грозде и смях.
Влакове, спирки, табели. Sintra.
Раница, в която се побира целият ти досегашен живот и очи, жадни за целия голям свят, който те очаква.
Замъци, стъпала, зелено и синьо и много вятър в косите и в диплите на роклята.
Две колела, две каски, едно падане. Ожулени длан и коляно. Как да забравиш Colares. 40 километра за един ден.
Океанът. Praia Grande. Praia Adraga. Cabo da Roca. И пътят обратно, с отмалели крайници, които те тласкат напред, а сърцето остава някъде по крайбрежието при положеното камъче с тихо прошепнатото "искам да се връщам за още".
Мед и масло върху филия на слънчева тераса.
Rock in Rio, шарено, музика, глъч и среднощно пого.
Смълчани катедрали. Храмове под небето. Градини и толкова много див цвят.
Сангрия в чашата ми, под краката ми се плиска приливът, а пред мен трепка в светлини червеният мост, отвъд който Той простира дланите си над града и го закриля. А Norah осигурява идеалния soundtrack към преживяването.
Стотици моменти, които искаме да превърнем в .gif файлове и да запомним завинаги. Или поне да ги превъртаме отново и отново, когато имаме нужда да се връщаме в един вълшебен свят без чието познаване не знам как съм живяла.
След 8 дни лятото свърши. Да живее лятото. Което тепърва предстои.
5 comments:
Искам едно такова перманентно лято там. Безгрижие = безделие+обич+коктейли+музика+изгреви и залези = истинско, пълно, съвършено щастие?
ох.
И аз искам. И обедни почивки в прекрасните зелени паркове, където хората просто присядат да починат и да хапнат, докато наоколо им щъкат патета :))
И особено много искам около себе си такива усмихнати, спокойни и ведри хора. Сред тях мога да живея 100 години сигурно.
Прекрасно, чудесно... Кой не го иска?! Още едно невероятно преживяване за завиждане.
http://flarecatcher.blogspot.com/
Толкова енергия,движение и лято намерих тук:)нека да е лятоооо:)))
Толкова енергия,движение и лято намерих тук:)нека да е лятоооо:)))
Post a Comment