Супер сме го закъсали с комуникацията. Всички пишем в блогове, имаме поне 2-3 акаунта в социалните мрежи, в youtube, в pinterest и всички други места, където се опитваме да си нарисуваме света такъв, какъвто ни се иска да бъде. Или да беше.
Правим си самоснимачки в огледалото, мастурбираме и търсим смисъла на живота единствено у себе си.
А е имало времена, когато думите са прелитали над океани, за да достигнат до някого. Когато е нямало емотикони. И когато единственият шанс да кажеш на някого, че го обичаш, е било да го кажеш наистина, да го превърнеш в шепот, притиснат в дланите, а не в нули и единици, пренесени от интернет или мобилния ти доставчик.
Колкото по-модерна техника имаме, толкова по-малко се чуваме.
Понякога просто искаш да кажеш "Ела, липсваш ми". Но звукът се губи някъде по мрежата.
В живота ни има повече жици и кабели, отколкото връзки.
No connection to this soul.
Ще предадем на сърцето за Вашето обаждане.
След сигнала оставете съобщение.
А вечер пръстите ми са толкова студени...
7 comments:
Мда. И аз това си мисля цял ден.. към все по-лошо отиват нещата - било то откъм емоции или банално ежедневие.
Настъпи часът на истината .
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=kl1ujzRidmU#!
прочетох и звъннах,за да кажа-обичам те:)благодаря:)
The dude rocks.
Still saying it out loud in his face ;) No connection- this is impossible with me :)
Хах, дааа, и аз изгледах видеото! Най- ми харесаха: "this one's from your mom" ии как накрая каза "have a good day you all!" (rofl)
Естествено, че пръстите ти са студени, след като решаваш да излееш топлината си в клавиатурата, вместо да почерпиш още от нечия грееща длан.
Post a Comment