Illuminati

Вечер, сняг, декември. Без мъгли. Небето е светло, въздухът - отрезвяващ. Плуват облаци, плуват или се надбягват. Странна гледка. Приличат на вълните, които се разбиваха в скалите край Варна.

Искам да ги покажа на някого, да посоча към тях със замръзнала ръка.

Просто ги запечатвам върху матрицата.

Планирам да си купя по-голям фотоапарат, имам нужда да споделям с някого, който може да обхване широкоъгълно гледките през душата ми без непохватно да ги размаже.

Водата в бойлера е изстинала почти колкото сърцето ми, но някак за него няма копче On/Off. И чакам. Запролетяване.

Вече не сме студенти. Някак изгубихме второто т. Но честит празник.

Хората мечтаят да се оженят, да остареят заедно и да носят ченета. За всеки по чифт. Аз не съм толкова смела. 

Номер 1 иска да ми покаже какво е научил от книгите за порастнали.

 Номер 2 иска да ми докаже, че не всички мъже са идиоти.

 Мога ли да взема и двете дини под крехките си мишници или да се откажа, но от коя...

Номер 3 не знае какво иска вече доста време. Иска мен, но не само. Значи - кота нула. Силно невъзможно е да промениш у себе си онова, което отказваш да приемеш. Нямам какво да дам повече тук.

Цаката била в това да осъзная аз какво искам. Трудно е. Но поне вече знам какво не искам  (по)вече.

Лъжи и празни приказки е раздавал и Добрият Старец, когато е бил Лош Младеж и е носел змии в чувала.

 Трябва ли да стана стара баба, за да го изчакам?...