Tuesday

Още веднъж



Надоследък ноктите ми са бели и лъскави, пращящи от здраве. За разлика от всичко, което крия няколко пласта под епидермиса.

Става ми мъчно, липсват ми пръстите ти. После поглеждам снимките ти с нея от местата, където нахално е била вместо мен и тихо те намразвам.

Изпитвам желание за отмъщение, но към кого? Всичко, което причиня, ще причиня на себе си.
Сигурно трябва да се подстрижа.

Стана ми съвестно да си играя с чувствата на човек, който още не се е ударил челно в стената, за да знае, че не трябва така чистосърдечно да ми казва, че ме иска в живота си.                   

Значи все пак не съм загрубяла до нивото на хората, които ме плашат до смърт.    

Просто бълвам постове. 

И се надявам да се излекувам.
Още веднъж.       


                                                                                    

2 comments:

Do said...

за пореден път.

yoanamil said...

Ооооо, просто не знам дали да се радвам или да си прережа вените, когато яхнем една и съща вълна. Отчайващо.