 |
| BREAKFAST AT TIFFANY'S, George Peppard, Audrey Hepburn, 1961 Copyright © Courtesy Everett Collection / Everett Collection |
Обичам да слушам музика, определяна от другите като депресарска. Обичам да се прибирам пет минути преди да си легна. Или да правя секс на незатворена входна врата.
Обичам да се събличам пред вдигнатите щори. Не, не съм ексхибиционистка. Когато няма воайори.
Обичам да танцувам сама в стаята. И да си представям какво бихме си казали. Ако си пишехме с теб.
Понякога обичам да драскам. Радо му вика писане.
Обичам общите чатове, когато оставаш сам с някого и забравяш, че другите ще четат, когато заживеят онлайн след няколко часа.
Обичам сутрините, когато съм сънувала. Сънища, от които крайниците ми треперят.
Обичам да очаквам дъжда, под който ще тичам. Не знам дали ще търся котарак на име котарак или просто ще търся себе си по среднощните улици.
Обичам. Да обичам.
Нетърпелива съм.
6 comments:
И още едно доказателство, което потвърждава теориите на Радо.
А от изброените... абе, защо обичаме да правим и очакваме едни и същи неща? Почти де, понеже аз обичам да правя секс по чуждите входове и очаквам снега.
Оф, не знам, но предлагам да продължаваме. :-)
Аахаха не знам! Аз секс по входовете не правя, особено по чуждите :D
То винаги има първи път. И втори, и трети... :-D
По принцип имам една теория. Каквото стане веднъж, твърде вероятно е да стане втори път. После започваш да се пазиш или стремиш към потретване. Няма средно положение.
Или да правя секс на незатворена входна врата.
Не уточняваш вратите. Може би става въпрос за входната врата на кооперацията :D
The Heavens door :)
Post a Comment