Още веднъж

Надоследък ноктите ми са бели и лъскави, пращящи от здраве. За разлика от всичко, което крия няколко пласта под епидермиса.

Става ми мъчно, липсват ми пръстите ти. После поглеждам снимките ти с нея от местата, където нахално е била вместо мен и тихо те намразвам.

Изпитвам желание за отмъщение, но към кого? Всичко, което причиня, ще причиня на себе си.

Сигурно трябва да се подстрижа.

Стана ми съвестно да си играя с чувствата на човек, който още не се е ударил челно в стената, за да знае, че не трябва така чистосърдечно да ми казва, че ме иска в живота си.                   

Значи все пак не съм загрубяла до нивото на хората, които ме плашат до смърт.    

Просто бълвам постове. 

И се надявам да се излекувам.

Още веднъж.       

                                                                                    

Една от тях

 

От няколко недели не съм си пускала тази песен, въпреки, че стои постоянно заредена в toolbar-а. Не защото не се чувствам самотно понякога. Просто нямам време да мисля за това, защото имам хубави приятели напоследък, на които позволявам да ме изпълват с положителни емоции.

Чудя се защо някой иска да намери Надя Спасова в търсачките. Аз съм тук, пълнокръвна и жива дотолкова, че ако ме намериш ще съм трудна за преглъщане. 

Днес ми е някак пусто отделно от това, че нощта беше абсурдно безсънна, а утрото беше споделено над чаша ранно капучино преди да извървя пътя към офиса за пръв път с някого. Странно е. Някой да премине половина град на разсъмване, за да изпие чая си с мен.

После в мрежата всички се вълнуват от RHCP и 01 септември следващата година. Не искам да мисля толкова напред и най-вече - не искам да (о)чак(в)ам. 

Казах лоши думи и ми е мъчно, че ги заслужаваш наистина. Съжалявам, че болката ми пречи да обмислям преди да говоря. Съжалявам, че изваждаш на повърхността тези черти у мен, които не харесвам.

Просто още един ден. Затъвам все по-дълбоко в помията, която разяжда онази част от мен, искаща да обича.

Станах една от тях.

Хората, които се превръщат в охлюви с черупки, подлепени от вегетирали емоции.

Less Bitchin'

Говоря много, смея се високо.

Жените често ме гледат лошо

иззад раменете на мъжете си.

В последно време виждам отстрани

какъв автогол е да ревнуваш партньора си. 

Научете се от Супер Марио.

Това, което не те убива, те прави по-мжалък.

П.С. Розовото в снимката е в чест на Змей, която днес е рожденичка :*

Дни

Дните минават и аз минавам през тях. Клишета. Но толкова мога.

Прегазвам ги от сутрин до вечер, с чашата капучино, с нервния служебен обяд, със следобедните срещи и следработното питие - едно, две, понякога кино, друг път театър или просто спагети със сушени домати и кедрови ядки. Обичам кедрови ядки.

Дните се нанизаха в стройната редица на есенното тримесечие, в което мечтая за лято още по-силно.

След което ще започна да сънувам заснежени полета и самотни дири от нозете, които не обичат утъпкани пътеки.

Косите ми са се устремили към бягство, хукнали да прегръщат раменете, върху чиято голота отдавна липсват твоите ръце.

Филмите от 60те и френската музика не помагат, когато се опитваш да излекуваш сърцето си от безумието на неговите заблуди.

Компас

 Леглото ми е твърде подредено и чаршафите - непоносимо чисти и изгладени. Хавлиите са сухи на барут и заплашват да избухнат - скандално правилно сгънати.

Слушам Deftones на заспиване, събирах бутилки от сайдер, в които да налея лятото, да го подредя в очакване да гръмнат тапите, когато цъфнат първите глухарчета.

Няма непосветени постове, прочетох от Тея, и съм съгласна. Всичките постове посвещавам на Нуждата си да те изразя. Трябва да те изкарам навън по някакъв начин, за да усетя чувството на перфектна завършеност, когато пак ме изпълниш с ненасищане.

Прочети се внимателно в редовете и внимавай между запетаите. Защото някъде там, между две придихания, ще се намира фразата, която търсиш.

В която  твърде вероятно е да се изгубиш.

Обичам

BREAKFAST AT TIFFANY'S, George Peppard, Audrey Hepburn, 1961 Copyright © Courtesy Everett Collection / Everett Collection

Обичам да слушам музика, определяна от другите като депресарска. Обичам да се прибирам пет минути преди да си легна. Или да правя секс на незатворена входна врата.

Обичам да се събличам пред вдигнатите щори. Не, не съм ексхибиционистка. Когато няма воайори.

Обичам да танцувам сама в стаята. И да си представям какво бихме си казали. Ако си пишехме с теб.

Понякога обичам да драскам. Радо му вика писане.

Обичам общите чатове, когато оставаш сам с някого и забравяш, че другите ще четат, когато заживеят онлайн след няколко часа.

Обичам сутрините, когато съм сънувала. Сънища, от които крайниците ми треперят.

Обичам да очаквам дъжда, под който ще тичам. Не знам дали ще търся котарак на име котарак или просто ще търся себе си по среднощните улици.

Обичам. Да обичам. 

Нетърпелива съм.

"Понякога" е диагноза

Понякога ми липсваш.

В момента понякога е толкова настойчиво, че се стъписвам.

Да ми липсваш значи, че си някъде далеч.

Да си някъде далеч означава да имаш свободата да отидеш на поне хиляда места.

Да обичаш значи да се събудиш на хиляда и първото място някоя сутрин с желанието да си точно тук, с ръка под главата ми.

Понякога ми липсваш.

И това е хубаво.

Всичко друго е неистинско.