За мен красивите раздели са винаги свързани с влакове. Прегръдки по пероните. Докосване на дланите на качване.
Имам и някакъв фетиш към релсите.
Обичам да ги пресичам, да вървя успоредно на тях, между тях. Да ги прескачам и страхливо да поглеждам идва ли влакът. Снимам ги понякога по залез.
Сигурно ми харесва идеята, че макар и идеално успоредни, някъде в далечината пред очите ми те се прегръщат. Поне визуално.
Рядко съм пътувала с влакове. И не съм се разделяла с целувки по гарите.
Колко старомодно.
Като идеята за красивата голяма любов...
5 comments:
С влакове са свързани най-гадните раздели. И те са причината да ми се провали брака (тъй като да приема идеята, че съм пълен кретен и е моя вината е невъзможно).
Ама сериозно - качваш се в проклетото нещо и гледаш как любимата/приятели/кучето, което си ползвал за възглавница след поредната пиянска изцепка се смалява през мръсния прозорец - страшно депресиращо.
Помня как жената веднъж стоеше, облегнала се на стената на гарата, влакът пое и я гледах застинала там - мъничка и крехка. Не е работа.
И другият вариант не струва. Висиш на перона като протрили се от носене бели гащи, обесили се на селския простор и гледаш как влакът се отдалечава, смалява и само една ръчица се подава от прозореца и маха, напомняща ти колко самотен си, и че най-добре ще е да изчакаш товарния влак, че да се метнеш пред него.
Иначе самите гари, релси, влакове са готини. Обожавам огромни, запустели гари с много коловози. :)
Ех, може би си прав. И гарите си имат поне две гледни точки, както всяко друго нещо :)
Може би много филми съм гледала. Но и аз ги обичам, както казваш. Иначе представата за това как влака заминава и отнася любимото същество, а ти се връщаш сам в празната кънтяща гара... е ужасна, да.
Аз имам много раздели на различни гари, но и не по-малко дългоочаквани посрещания :) Всъщност първата ми целувка беше на гара, на 5-и перон. Та и за мен си е романтика и тръпка :)
Аз имам хубави спомени от жп гарите, поне за сега. За съжаление доста хора вече не предпочитат да пътуват с влак което намалява шанса да имам още хубави спомени. :) Виж автобусите, те са ми противна работа...
Май ме вдъхнови. ;) Пък и имам една хубава снимка на две самотни релси... Може да влезе в употреба. :)
И двамата с Тру ме трогнахте, всеки по своя си начин. Явно под тази ми обвивка на кораво копеле, се крие една лесно ранима душа и вие ми я насметохте най-безогледно. Въпреки това ви обичам!
Hugs! :)))
Post a Comment