 |
| photo: j. toohey |
Седеше срещу мен и ме гледаше с по детски неприкрит интерес. Сладко.
Заговори ме с "Играеш ли баскет" и последва поглед свенливо впит в ръцете му, държащи топката.
Не, не играя баскет. Откакто пораснах.
Играя си на любов, на живот и на истини.
За миг ми се прииска да съм на не повече от 14. Да извадя душата си от химическото и да срещна младежа с бялата душа и високите кецове Найки, хукнал след баскетболната си топка.
8 comments:
-Играеш ли баскет? - попита момчето
-Не, но си играя с по-малки топки - отвърнало момичето
-Искаш ли да ти вкарам кош?
:р
Май пак съсипах всичко романтично в публикацията, имаш право да ми се сърдиш :)
Напротив :)
Сладур.
Искам да съм на не повече от 14 и да си карам кънките в Морската. :) Обаче не става. :( Поради дислокацията и защото брат ми си направи от тях (от моите кънки!) лагерна количка.
Искам да съм на толкова, на колкото съм и да не се опитват да ме карат да се срамувам, когато правя някои от нещата, които правех и на 14.
Играеш ли баскет? Този въпрос ти го бях задавал вече :)
А Точка иска да бъде като Гражданинът Кейн който преди да умре се сети за шейната РОЗОВ БУТОН , която е карал като 14 годишен :)
Анджии, защо да са бита карта? :)) Любимият отбор е с екипи на Найк, пристрастна съм!
Точка, Джино - хайде да сме пак на 14! Ще имаме извинение да направим всички глупости, които сме пропуснали!
Вал, играех. Ама в много минало време. Тръпката ми е мила и досега.
Аз пък съвсем скоро станах на две по 12. Ако искаш, мога да ти споделя едните 12 за известно време :)
Хаха, какъв съвпадък, уредих си точно и аз "едно запознанство" с човек, който освен всичко друго играе и баскет... :-D
Post a Comment