Хубаво е да си свободен, да нямаш нищо, което да те закотвя на едно място. Хубаво е да си представиш как от утре всичко е зад гърба ти, предстоят ти сигурно хиляди трудности, но ти искаш да ги изпиташ всичките, за да разбереш накрая дали струваш достатъчно сам пред себе си. Тихата тъга по неизпитите бири в парка, по неизвървяните есенни алеи... Сигурно ще си остане, където и да отида.
Но всичко е преходно. И другарчетата за разходки също. Другарчетата по емоция най-вече. Далеч от очите винаги значи далеч от сърцето. А времето лекува всичко.
Искам. Искам. Искам.
Да скоча без парашут, за да изпитам силата на крилете си.
Да скоча без парашут, за да изпитам силата на крилете си.
7 comments:
Скачай!
Само така ще разбереш колко си силна...
За другарчетата за разходка не мога да се съглася.
Те остават.
Дори да ги вдигнеш в три сутринта с въпроса 'спиш ли'.
Те са там. За да те сритат, когато имаш нужда.
И, за да събудят някой път и теб…
Добре де!:))
Надявах се да бъда опровергана :Р
"Далеч от очите винаги значи далеч от сърцето."
Ако това беше вярно, сърцата ни щяха да бъдат празни.
Пък и нали за това е сърцето - да помни и да вижда, когато очите не могат. :)
Ех, не, това мисля, че си е валидно :)
Твърде малко невиждани очи са останали незабравени.
Възразявам срещу преходността на другарчетата за разходка и за "далече"-то от очите и сърцето... И днес просто ми се възразява, страстно ми е някакво, трябва ми караница, че да си изпуша качествено! :-D
даааа, много хубаво стихче :)))
Post a Comment