Tuesday

Strawberry Wine


Разголено, разгонено и безсрамно безгрижно, лятото ме зове отвсякъде.
От цветния ъгъл на Шишман, онзи, с хубавите магазинчета с чудеса по лавичките.
От още прибраните пъпки на липовите цветове.
От понесените от вятъра, махащи за сбогом, розови листенца на кестените.
От големите учудени звезди по нощното небе над парка.
От тънката нишка цигарен дим, споделен на още топлите каменни стъпала пак там.
От цветята в дългите коси на момичетата.
От все по-късите ми рокли.

Лятото вика най-силно в душата. Като чайка. Бяло и устремено към високото, към синьото, към пясъчното.

Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро да се сещам, отколкото да мисля.
По начин, различен от онова лято, когато аз бях в лятото наместо то в мен.
Сега.
Аз.
Съм различна.

Само ти си същият.
Само ти все още искаш и не спираш да искаш само онова, което още не си получил. Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти. И играчките, които са ти се сторили скучни и си захвърлил, а след това си видял, че просто не си знаел как да играеш с тях...
Само ти не знаеш, че нещо, случило се веднъж, е вероятно да не се повтори. Но повтореното е твърде предразположено към потретване.
Знаеш как е. Пазя се от второто случване.

Такава, друга, даже повече ти харесвам. Повече от тогава, когато ти беше лятото. Толкова си прозрачен и малък. 
Как е обратното на това да растеш в очите ми, когато просто очите ми са се променили заедно  с мен и ти вече си някак смален и незначителен?

Толкова се радвам, че онова лято издъхна недовършено, неиздумано и оставено да загине преди края на юли дори. Сега имам повече.

Толкова се радвам, че отдавна не населяваш пространството зад затворените ми клепачи, където години наред драскаше до сълзи. Сега ти се усмихвам с тихото съжаление, което можем да изпитваме към красиво, но умствено изоставащо дете.

И толкова ми става тъжно, че аз трябва днес да ти напомням, че имаш свой живот, в който не търся и не желая място за себе си. Просто защото твоят свят ми се струва тесен и заесенял. И ти го чувстваш така, нали. Виждам как протягаш длани към слънчевите лъчи в моя. Но нямаш право.

Толкова тъжно ми става за нея.

Защото в онова безмилостно удавено лято тя не мислеше за това, че те отнема от мен.

И аз сега не мисля за отнемане. Дали защото знам, че тя никога не е имала много от теб, ако не броим фамилното ти име.  Или защото моето сегашно Аз не намира нищо в теб?



Да се откриеш в лятото е лесно. Да наречеш лятото с името на някого е любовно опиянение. Да  откриеш лято у себе си е жизнено начало.


Звучи много общо, но винаги съм вярвала, че са особено привлекателни хората със собствен живот.


Но такъв, в който са щастливи.

5 comments:

Le_Grand_Elf said...

Тая е готина, а нали знаеш, че strawberry wine се съкращава s.wine :)

Nadinka said...

важното е да не е s.wine flu ;)

troubadour said...

Свинята си е красиво животно, а някои момчета сме дългокоси и носим кокичета в перчемите, тъй че стига с таз перукена дискриминация :)

Обаче цялото започва толкова хубаво и някак влюбено, а към края такъв шамар депресиращ ми заби, че... не знам, ама беше хубаво :)

Omnia said...

Докъм средата ми идваше да въздъхна- Ех , колко познато боли и нагарча. После малко се изненадах, не беше вече толкова познато, но това изобщо не пречи да е красиво лично споделено и пак да въздъхна- за прераждането в себе си и по- силното начало. Страхотен пост, Наде, адмирации!

Nadinka said...

:)