Trouble free gum

Когато пишеш, за да се саморазбереш, всички бели "страници" на word са поле за изява и добре, че блог платформата временно беше бъгната, защото иначе хиляди глупости щяха да видят бял свят... 

Тези два дни бяха като Часът на Земята, само че за безкрайното мрежово пространство, описващо земното кълбо. И понякога се чудя колко безкраен  всъщност е нетът? Явно повече от човешката глупост, защото виждам, че в него има предостатъчно място и за вселенската простотия, и за стойностните неща и хора. 

Обзета съм от кофти паника. Точно когато си мислиш, че държиш юздите на живота си и го управляваш със здрава ръка, се случва нещо, което ти навира в лицето точно обратното и ти става ясно, че всъщност т. нар. ти живот  е низ от обстоятелства, малко от които можеш да направляваш наистина.

Черните котки, фаталистите и агностиците малко ме интересуват, но си давам сметка, че когато се страхуваш от нещо, виждаш знаци навсякъде. 

Тавтологията понякога е симпатична. Зависи кой я допуска.

Обичам френски сирена. И вино. И секундите, в които въздъхвам с облекчение, когато някой страх си отиде. А новият албум на ATB е толкова, толкова силен. 

Напоследък все по-често мечтая за Австралия.

Обичам и утринните офис часове, в които отварям личната си поща преди служебната и там ме чака нещо приятно. 

Моята кофеинова глътка са новите блогописания на хората, които обичам да чета. Тези дни рязко намаляха. Липсваха ми.

Както обикновено, твърде много неща приемам за даденост.

Набиването на канчето е рядко приятно отрезвяване.