 |
| here |
Понякога само една мелодия ме връща толкова спомени назад, че не помня вече броя на годините, формално отчитащи степента на избледняване, което всъщност не се случва.
Лифтинг на спомените сякаш не е нужен.
Ясно е само, че всичко, което в момента имам са хиляди мейли, съобщения и емотикони в history на чата. Мога винаги да ги препрочитам, за да се сетя какво е било вчера и преди два дни.
Обаче рязко ме връхлитат онези, хартиените думи, запечатани в плик, кой знае къде загубен с всички премествания, кашони, папки и емоционално-пролетно почиствания година след година.
Факт е, че помня всички летни аналогови усмивки, които са отпечатали като мастилено-струен принтер в главата ми знаци, които само някои все още помнят как да четат.
А в този глупав емотикон, написана по инерция електронна усмивка, няма символ за трапчинка отляво.
Която така безупречно помня.
6 comments:
Аз мразя "history" и не го пазя. Всичко което си заслужава е в спомените ми, но наистина аналоговите усмивки са несравними :)
Малко носталгично за понеделник сутрин, но с дъх на хубави спомени :)
Какъв самотен коментар :)
Да кажем, че нямах дуплика към репликата ти :Р
Носталгично да, дъхът на хубави спомени е налице, както и вярата, че със сигурност във всеки един момент от живота си пропускаме да се порадваме на нещо, но в последствие го извикваме с усмивка в спомените си.
"Няма символ за трапчинка от ляво"
Тука много ме "грабна".
Благодаря.
това е "зрънцето" :)
и аз благодаря!
Изтриването на тази history винаги има много емоционално значение... И добре идея с трапчинките, със сигурност скоор ще се появи такава иконка ;)
Post a Comment