Ако нямаше неизживени любови, много романи щяха да останат ненаписани. Много циници щяха да останат незаченати, или най-малкото - тихомълком абортирани. А с това, последното, вече губим твърде много. Много не-та се събраха в един абзац. Дано сглобят поне едно да, когато дойде Времето.
Ако всичко някога започнато, се доведе до [успешен] край, удовлетворението е толкова окаляно с баналност, краткотрайно и повърхностно.
Все едно да опиташ да заситиш акулата с червеи.
Все едно да се задоволиш с бърза среща преди зазоряване, когато ти се иска да убиеш хладнокръвно нощта, за да й попречиш да измъкне изпод пръстите ти парещата кожа на онзи, когото няма как да задържиш.
Обичам да наричам човешки този стремеж, по-скоро вечен сърбеж по непостигнатото. Тъжно ми е, че има хора, които със същата дума оправдават всичките си слабости и грешки. За някои е време да си пуснат It Takes Blood & Guts To Be This Cool, But I'm Still Just A Cliche.
Всичко е в името на нещо или някого. Особено онези неща, които на практика нямат имена.
Да пропътуваш целия път до себе си без да направиш и крачка е цяло изкуство. Което се случва в главата.
В гърдите ми наистина няма достатъчно място за въдух. Плъзнал си навсякъде. Обсебваш. Облъчваш. Обвързваш.
Жаден. Нахален. Обсебващ. Изпиващ. Заразен. Нелечим.
Копнеж за живот.
7 comments:
Хмък, поздрав!
И слава Богу, че е тоя стремеж за живот, пък бил той и към недостижимото… Стремежа към себе си. По пътя покрай другите.
10x :)
И аз това казвам, клиширано, но вярно.
една клиширана ! от мен :) пак сме на една вълнá, има някаква коварна/перверзна/очарователно-симпатична периодичност в събитията, с малката разлика, че на теб ти се пише за тях, слава богу :*
Йоана :)
Нали все някъде трябва да се излее човек.
Аз вече съм на тежка дрога :)))))) в тази част на деня :)
а може и да съм на същото, ама да съм прекалила с дозите, 'ба ли го!
Толкова ти обичам “клишетата“...
:))
наркоманки такива!
Post a Comment