Biota

 Животът е съществително с твърде много ненужни дефиниции.

Животът е безумна нощ с тъмнокос непознат, след която си сменяваш телефонния номер.

Животът е просто пътуване с незнайна дестинация и единствено важно е да имаш правилния спътник. Мястото не винаги е от значение.

Животът е усмивка в две незрящи очи. О, да, и те могат да се усмихват и няма нищо по-чисто на света от тази усмивка, неогорчена от реалността.

Животът е всичко, което ни изненадва между плановете. Животът е клише точно толкова, колкото и предното изречение. И въпреки това - животът все ни се изплъзва, когато дрънне последният гонг.

Животът е пиеса, написана старателно, с патос, изпълнена на един дъх... В края на изпълнението може да чуеш аплаузи. Може да настъпи неочаквана тишина, но не можеш да очакваш от публиката да разбере онова, което ти си изпитал, докосвайки с пръсти музикалната Му поезия.

Животът е всичко, което знаем и не знаем, всичко, което очакваме и не очакваме, което приемаме и което отричаме.

Животът понякога е труден за живеене. Друг път е труден за задържане.

Неведоми са пътищата ни. Както и пресечите им точки.

Животът може би започва след смъртта. Но нямаме право да пропиляваме онова, което ни се случва преди нея.

Животът е кучка. Животът е кич. Животът е в разцъфналото цвете. Животът е в покълналия клас и в изхвърлената на брега мидена черупка.

Животът е твърде много неща, които все още не разбирам.

А моята първа любов върви срещу мен под съпровода на две двойки тупуркащи крачета.