Tuesday

Biota


 Животът е съществително с твърде много ненужни дефиниции.

Животът е безумна нощ с тъмнокос непознат, след която си сменяваш телефонния номер.

Животът е просто пътуване с незнайна дестинация и единствено важно е да имаш правилния спътник. Мястото не винаги е от значение.

Животът е усмивка в две незрящи очи. О, да, и те могат да се усмихват и няма нищо по-чисто на света от тази усмивка, неогорчена от реалността.

Животът е всичко, което ни изненадва между плановете. Животът е клише точно толкова, колкото и предното изречение. И въпреки това - животът все ни се изплъзва, когато дрънне последният гонг.

Животът е пиеса, написана старателно, с патос, изпълнена на един дъх... В края на изпълнението може да чуеш аплаузи. Може да настъпи неочаквана тишина, но не можеш да очакваш от публиката да разбере онова, което ти си изпитал, докосвайки с пръсти музикалната Му поезия.

Животът е всичко, което знаем и не знаем, всичко, което очакваме и не очакваме, което приемаме и което отричаме.

Животът понякога е труден за живеене. Друг път е труден за задържане.
Неведоми са пътищата ни. Както и пресечите им точки.

Животът може би започва след смъртта. Но нямаме право да пропиляваме онова, което ни се случва преди нея.

Животът е кучка. Животът е кич. Животът е в разцъфналото цвете. Животът е в покълналия клас и в изхвърлената на брега мидена черупка.

Животът е твърде много неща, които все още не разбирам.



А моята първа любов върви срещу мен под съпровода на две двойки тупуркащи крачета.



7 comments:

Змей said...

Отпуши се, а? :D
Животът е хубаво нещо, дарлинг… съвсем не ми е нужно да го разбирам.
И въпреки това не спирам да се питам. :)

Nadinka said...

Ламьо моя, къде си ;)))))
Животът е още по-готин с ожулени лакти!

Змей said...

100% пО!!! :D
Ако още веднъж ме наречеш ламя, честно ще започна да слагам ударението на последната сричка. И ще го употребявам често-често! ;) :Р
Айде утре - ще се разберем. :)

Nadinka said...

добре де :(

Ирония Идиотова said...

Както са казали добрите стари африканци- "се ля ви"
:))

Sunshine said...

Уау, едно "Ай ай ай" изскочи като коментар от мен съвсем спонтанно :D Bitter-sweet край. Боли ли? Объркано ли е? Забавно ли е? Странно ми се струва. Имам предвид чувството, което си изпитала...
Аз сигурно бих се захилила в безпричинна истерия.

Nadinka said...

Да се захиля - не. Но усмивката беше неизбежна. Такава гледка да ти сервира човек с фобия към сериозното обвързване :D