Behind Closed Eyes
warm hugs. cold words. closed eyes. different reality.
Ела на горния етаж при моето съзнание да ти разкаже какво в приземието се мълви за теб. Че си лудост, грешка и безумие.
Думата страстна звучи неземно неизречена дори. Вълнуваща комбинация от знаци. Излязла изпод твоите пръсти по меката клавиатура. С аромат на непознаване, с нотки на двустранно премълчано чакане.
Дори звуците в нея са съгласни.
Само неубедителни предупреждения. Не трябва. Няма смисъл. И Не можем.
А така съм сигурна, че можем, можем без да знаем точно как. Няма смисъл. Да търсим смисъл.
В безтегловното усещане.
Дали птицата търси причини да разтвори криле?
2 comments:
До къде сме се докарали Наде... да възпяваме клавиатурата :(
В такива моменти... си представям как се абгрейтвам с много железни чаркове наместо пулсиращите ми, десинхронизирани, почти до разпад вътрешности... после със сетни сили се разплаквам... постепенно ръждясвам и замръзвам с проскърцване :)
днес съм излишно луда :(
ще се пооправя и ще се върна да кажа нещо смислено
:*
лудите, лудите да са живи, Светле :))
а иначе..точно снощи споделях клавиатурно, че искам да ми се случи лудост. чиста.
Post a Comment