 |
Опасявам се, че Любов е, когато разумът и всичко останало казва - забрави! - но нещо отвътре - може би сърцето - не слуша. Защото любов е явно да обичаш въпреки себе си. Не можеш да спреш само защото повече не искаш да изпитваш нищо. Не можеш да махнеш с ръка и да свиеш зад ъгъла. Можеш да изпитваш ярост, сляпа. Можеш да си мислиш, че мразиш. Да отричаш. Да казваш жестоки думи. Но всичко това е просто инстинктът за самосъхранение, който се опитва да те спаси от собствените ти чувства, които се опитваш да изгониш.
Истинските неща са красиви.
Красивите неща често са (само)унищожителни.
Любовта е болка. Вече имам съмнения дали толкова силно можеш да усетиш, че си жив, когато те обичат и си щастлив. Лесно изглежда тогава да кажеш, че обичаш. Лесно е тогава да крачиш напред.
Трудната любов, онази, в която си сам и която гониш като бездомно куче, а тя стои на прага ти и гледа тъжно...тя те кара да усещаш всяка частица от себе си жива. Макар и болезнена. Най-жив си преди да затвориш очи. Последната глътка въздух е най-сладка сигурно. Само твоя.
Изглежда формулата на щастието е да се оставиш да те обичат повече отколкото ти обичаш...
17 comments:
...да се оставиш да те обичат...
Според мен средно положение няма, винаги единия обича по силно.
А формулата е различна при всеки, ние сами я пишем според това, какво е щастието за нас.
"винаги единия обича по силно"
това и аз мисля. просто зависи ти кой ще избереш да бъдеш - който обича до болка, или когото обичат...това е. по-изгодно е второто, разбира се :)
Може да е по-изгодно, но това дали ще те направи по-щастлив? Едва ли.
да си щастлив и да обичаш са две различни неща...в повечето случаи :)
щастието е надценено в днешно време. повечето хора са щастливи точно когато всичко е "по план".
Влюбените не са ли щастливи...поне за малко :)
Понякога си пускам ето това:
http://www.youtube.com/watch?v=pze4NxCOjg0
да си влюбен и да обичаш не е едно и също
21-above_and_beyond_feat_richard_bedford-thing_called_love__club_mix 2010 (0daymusic.org).mp3
you know :D
Това е нещо, в което (може би тъпо и упорито) се карам да вярвам непрекъснато - можем да се обичаме еднакво силно. Просто го показваме различно.
E, всички вярваме, докато не се случи грубо да ти покаже реалността, че не е точно така :)
Но е хубаво човек да вярва по-дълго. Значи още не е свален от облаците!
Всички обичаме по различен начин, защото сме различни. Защото сме хора(или поне повечето от нас;) ).
да си щастлив и да обичаш са две различни неща...в повечето случаи
Тук обаче не ме съгласи. Когато обичам съм щастлива. Както и когато съм обичана.
Обичта е щастие. Щастието е обич.
Останалото е въпрос на нагласа, предполагам.
Искаш да кажеш, че независимо дали теб те обичат, ти си щастлива само поради факта, че обичаш? Звучи адски възвишено, но не го вярвам :)
Само, защото не ме познаваш.
П.п. Вече споменах, че съм отвратително наивна, нали? ;)
Змейко, ставаме двама :Р
това само ме радва ;)))
пък и ако е заразно, да се завъртя около вас повечко?
Надявам се да е заразно. И да нося заразата със себе си. :)
Между другото, най-сладка е първата глътка въздух. Тази, която поемаш, когато постигнеш мир със себе си. Когато вече си заразен.
Надинка, хора различни, ситуации различни. Във взаимоотношенията нищо не е черно или бяло, още по-малко в любовта, затова такива обобщения са невъзможни. Но докато ти го вярваш, за теб ще бъде истина. Аз лично смятам да си запазя моята истина :)
Мила Плами, разбира се, че е така. Различни сме и всеки си има истина. Аз споделих по-горе моята. Не я натрапвам на никого :))
Post a Comment