Don't Forget...

Осъзнаването, че си сам е донякъде трудно за приемане. 

Приемането на факта, че си сам е красота, когато заедно с него си дадеш сметка, че всичко тепърва предстои. Когато погледнеш с очи, които горят със светлината на незапочнатото. А то е магия. Дава крила и тласък. И Пътят вече има смисъл. Когато вървиш към Нещо, което искаш да се случи. Когато чакаш, но и търсиш. Когато гориш. Когато живееш. Когато намериш своя смисъл в себе си и знаеш, че ще го намериш и извън...А него го има и само теб чака, да го откриеш. Да го обикнеш. Да му дадеш живот. Да си осъзнато сам, означава, че си подготвил до себе си място за някой, когото очакваш с цялото си същество. За когото си разчистил всеки ъгъл.

Живеем по веднъж. Обичаме много пъти. Животът е низ от моментите, в които обичаме. И от онези, в които търсим обич. Да се откажеш от търсенето е все едно да сложиш край на живот.

Всеки край е начало, нали. Всички това повтаряме. Защото е вярно. И искам да вярвам, че ще бъде различно. Затова имаме повече от един шанс. Имаме избор. Имаме чувства. Имаме мисли. Имаме надеждата си. Имаме способността да виждаме цветно.

Да обичаме.

Да оцеляваме след това.

Да кървим.

Да се раздаваме.

Пак.

Да пазим вярата в онова, което е трудно за вярване.

Знам, че може да бъде различно.

Знам, защото равновесието е неизбежно.

Всички получаваме онова, което сме дали.

Понякога с малък времеви лаг.

Вярвам.

Да си сам означава, че онази лудост тепърва предстои.

I see crazy people.

[Are] We [are] all one of a kind...

Just [don't] forget the thing called Love.