Сезони

 За няколко дни преживях всички сезони. Лятно силно слънце на няколко хиляди метра височина и толкова синьо небе, че си даваш сметка колко би било различно, ако ги нямаше облаците над главата ти. Или какво би било да си над тях.

После едно тихо дъждовно ромолене и свъсено време ме накараха да се замисля дали дъждът се дави в морето или всяка капка  намира в него своя солен любим за последна целувка. 

Снимка: Личен архив

 Тази сутрин се взирах в развълнуваното море. Грохотът на вълните е прекрасно нещо. Сумракът придава някаква мистика на малкото метри, които ме делят от брега. Искам да  вляза цялата в нея. Дори да се изгубя, но да разбера къде свършва морето и започва небето...

Докато мислиш, че се давиш, можеш лесно да полетиш. Ако повярваш. 

Сега е снежно бяло през прозореца. Климатикът приятно шуми в тишината на офиса. Много различно е тук, където знам, че на поглед разстояние се намира един друг свят, който адски много обичам.

Вървя по непознатите улици и поглъщам всеки детайл. Знам, че веднага щом си тръгна, в мислите си ще се връщам за още. И вече знам, че магията е много по-красива и бяла, когато изобщо навън не е лято. Онези сутрини, в които се събуждах със слънце в очите, с ръце, търсеща топлината ти, вече са някъде там, в миналото. Кратко е лятото на красивите илюзии. И някои неща то не пуска да продължат да живеят извън него.  С последните си, предсмъртни лъчи, то ги изгаря до пепел.

Красиво е да се влюбиш през зимата. По-лесно е да отличиш истинската топлина, която те залива отвътре.